![Български [BG]](/media/mod_languages/images/bg_bg.gif "Български [BG]")
![English [EN]](/media/mod_languages/images/en_gb.gif "English [EN]")
Здравей! Случайно или не, попаднал си на страниците на Dany B. Bold's Travel Journal, моята авторска рубрика в Travel Inspiration Magazine. Както се досещаш, аз съм Дани Б. Болд и днес ще се опитам да ти разкажа за две котки, които не ми излизат от главата, откакто тази сутрин се разходих из центъра на Рига. Не ме питай защо и как се озовах тук. Това е друга история. По-интересното е, че въпросните котки не са направили нито крачка, за да заслужат популярността си.
Знаеш ли какво открих в Стария град на Рига, недалеч от площад Ливу (Līvu laukums)? Красива сграда с жълтеникава фасада и две зелени островърхи кули. Върху всяка стои метална котка с извит гръб и високо вдигната опашка. Това е прочутата... разбира се... Къща на котките (Kaķu nams), построена през 1909 г. Признавам, че първоначално се загледах в архитектурата, но котките бързо откраднаха вниманието ми. А след като научих историята им, вече нямаше как да ги подмина.
Реклама
Защо именно Къщата на котките?
Всичко започнало в началото на XX век, когато Рига била важен търговски център, а членството във Великата гилдия (Great Guild) носело престиж и влияние. Според местни разкази, един богат латвийски търговец поискал да бъде приет в организацията, но получил отказ. Господинът не останал особено доволен. За негов късмет притежавал къща точно срещу гилдията и, както се досещаш, решил да се възползва от това предимство.
Поръчал две метални котки и наредил да бъдат поставени върху покрива така, че високо вдигнатите им опашки да сочат към прозорците на гилдията. Вместо да пише възмутени писма, оставил котките да изразяват мнението му. Денонощно. Признавам, доста интересен подход. Особено като се има предвид, че съседите му нямало как да пропуснат посланието.
Стигнало ли се е наистина до съд заради две котешки опашки?
Според най-популярната версия членовете на гилдията били толкова възмутени, че завели дело. Търговецът трябвало да обърне котките в друга посока. Друга история твърди, че най-накрая го приели в организацията и той доброволно завъртял фигурите в знак на помирение. Съществуват и разкази, според които спорът бил с градските власти, а не с гилдията. Както виждаш, двете котки имат доста версии за собственото си минало.
Докато преглеждах латвийски публикации, установих, че историческите доказателства за прочутото отмъщение не са убедителни. Местни източници свързват сградата с търговеца Янис Плуме (Jānis Plūme), който се занимавал с търговия с вино. Според някои изследователи именно естеството на неговата дейност може да е било пречка за членство в гилдията. Котките са истински, но историята за обидения търговец остава неизяснена. Което, между нас казано, е малко разочароващо. Вече се бях настроил да прочета съдебен протокол, посветен на посоката на две котешки опашки.
Реклама
А какво се крие под зелените покриви?
Покрай историята едва не пропуснах да ти разкажа за самата сграда. Къщата на котките е построена през 1909 г. по проект на архитекта Фридрих Шефел (Friedrich Scheffel). Двете островърхи кули напомнят средновековен замък, а фасадата е украсена с растителни орнаменти, геометрични мотиви и декоративни маски. Архитектурата съчетава исторически форми с елементи на сецесиона, известен още като Art Nouveau или Jugendstil. На живо контрастът между зелените покриви и жълтеникавите стени е особено приятен.
А що се отнася до Рига, градът има с какво да впечатли любителите на архитектурата. Историческият му център е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1997 г., а богатото наследство от сецесиона е една от причините да привлича посетители от цял свят. Ако разполагаш с повече време, бих ти препоръчал и улица Алберта (Alberta iela), където ще откриеш великолепни фасади от началото на XX век. Но да се върнем при нашите котки. Оказва се, че историята им не приключва с предполагаемия конфликт между търговеца и гилдията.
Котките изчезнали от покрива?
Ето нещо, което ме изненада. Котките, които видях тази сутрин, не са оригиналните фигури от 1909 г. Според историческа публикация на латвийското издание Press.lv през 1951 г. те били демонтирани по нареждане на Карлис Плауде, тогавашен ръководител на Латвийската академия на науките. По онова време в сградата се помещавал научен институт, а фигурите били сметнати за неподходящи за авторитета на академичната среда. Явно котките продължавали да имат проблеми с влиятелните организации, независимо от политическата обстановка.
При демонтажа едната фигура била повредена, а другата известно време се съхранявала в Кръстната галерия на Рижката катедрала, преди следите ѝ да се изгубят. Така двете кули останали без най-известните си обитатели в продължение на десетилетия. По-късно скулпторката Инара Гулбе (Ināra Gulbe) изработила нови медни фигури по стари фотографии и според същата публикация през 1980 г. котките отново заели местата си. За щастие този път никой не възразил срещу присъствието им.
Реклама
Къде да намериш Къщата на котките в Рига?
Ако решиш да я потърсиш, адресът е Meistaru iela 10, близо до площад Ливу в Стария град. Великата гилдия се намира отсреща, така че можеш сам да прецениш доколко убедителен ти изглежда разказът за обидения търговец. За хубава снимка се отдалечи малко от фасадата, за да включиш в кадъра зелената кула, котката и част от сградата. Втората фигура е върху другата кула, затова огледай покрива от няколко страни.
Самата къща не е музей и се разглежда основно отвън. Наоколо обаче има красиви улици, интересна архитектура и приятни места за кафе. Аз поне не бих бързал да напусна района. Още повече че вече знам какво се е случило с котките през годините. Доста по-интересно е да ги наблюдаваш, когато познаваш историята им.
Реклама
Една от котките се озова и на корицата на Travel Inspiration Magazine
Между другото, сигурно вече си забелязал една от котките върху корицата на ноемврийския брой на Travel Inspiration Magazine. Да, това е същата фигура, за която ти разказвам. Хареса ми как се откроява върху зелената кула, но след като научих повече за сградата, реших, че тя заслужава и собствена история в списанието.
Признавам, че сутринта изобщо не предполагах колко време ще отделя на тези две котки. Имах съвсем други планове за разходката си из Рига. Но сега, докато пиша тези редове от едно кафене наблизо, все още се усмихвам на мисълта за богатия търговец и неговия необичаен начин да покаже недоволството си. Дали историята е вярна, вероятно никога няма да разберем със сигурност. А аз май вече си имам любима версия.
Засега ще те оставя. Рига ме очаква, а аз все още имам няколко улици, по които искам да се разходя. Особено в посока към скулптурата на Бременските музиканти, близо до църквата „Свети Петър“. Между другото, сред четиримата музиканти също има котка. Започвам да подозирам, че днес няма да успея да се откъсна от котешките истории.
И може би ще направя още една спирка за кафе.
Дани Б. Болд
Коментари (0)
Все още няма коментари.